Цигулков плач,
изплувал в здрач,
сред късна есен
ме е ранил
и аз унил
вървя унесен
и тръпна цял:
часът без жал
отеква, ето -
възкръсва в мен
отминал ден,
ридай сърцето.
Студът снове
и ветрове
са ме подели
като златист
отбрулен лист
без свои цели!

    Анонимен автор

П.П. Преписах горното тази вечер, от една стена, навън, при улицата, в непосредствена близост до детската градина на сина ми. Дано ви е харесало. От няколко години го гледам и чета. А днес реших и да го споделя с вас.

И като как?

с тебешир върху сива стена.
Не е на жилищен блок,
по-скоро до оградата на детската градина.
Какво по-точно те интересува?