Бенгалски огньове. Фойерверки. Заря. Някой точи ножове. Семеен скандал назря. "Точно сега ли? - помисли си той. И въздъхна. Но си премълча... "Точно сега ли?" - запита се тя. Но сълзата горчива преглътна... Двамата. На дивана. Потушават пожара от гняв. Полунощ. Шампанското гръмна. Наздравица. Отпиха. И стана им сладко-горчиво. Като залп ги застигнаха спомени. От минали Нови години. Бъдни вечери, Коледи... Имени и рождени дни. Празници на тях и децата... Впиха поглед и сред шума от бомбички и пиратки в техния панелен комплекс разбраха с кристална яснота /колкото кристални са техните чаши/, че конфликтът ще им донесе само и единствено стрес. Неслучайно не са на 20. Вече не са и на 30+. 40-те бяха скоро, но и те се изнизаха. Среброто в косите издава, пътечките по лицата им също. Мъдрост, ново разбиране, приемане. Спокойствие. Търпение. Въпреки и напук. И пак се спогледаха. Този път не отрониха въздишки. Не приплакаха скришом. Нищо не скриха. Взряха се дълбоко един във друг. И видяха любовта. И видяха споделената грижа. Миналото. Настоящето. Бъдното. И се прегърнаха. 01.01.2017 Деси, София