Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!

Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...

Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...

Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.

Толкова малко е ... и толкова много във същност!

Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...

Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.

Съдба. Орисия. Така ни било писано?!

Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.

Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!

Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.

https://www.youtube.com/watch?v=BGSndajsPL4

Пръстен


За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,



на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

... под очите ми е мокро ...
отново ми е тъжно и така боли
но поне съм жива и поне кълбо съм