Навън вали.
И от очите ми вали...

Дъжд, дъжд, дъжд
и ... влага ...

Така те чаках!
Така копнях за теб.

Но леглото още празно е...
Няма те до мен и тази нощ.

Мъглата този път ни раздели!

До възглавницата моя спи една главица,
отпусната, добра и нежна, и много доверчива.

Обичам те.
Ела си скоро!
                                              София
                                           03.12.2010
                                                Деси

нетърпелива съм :-(

той си дойде на 6-ти декември, жив и здрав :-)
скоро пак заминава за чужбина... пак ще има влага в очите ми... въпреки че добре знам, че всичко е за добро...
да ти липсва някой, от любов, от страст, от копнеж - сладка болка е това!

Той отново замина.
Аз пак съм сама.
Отново мина полунощ.
Детето спи.
А мен сън не ме лови.

Когато съм с кучето навън,
липсваш ми!
Когато вечерята приготвям,
липсваш ми!
Когато с детето учим стихче,
липсваш ни!
Когато пазарувам, когато чистя, когато спя -
липсваш ми!
Когато уморена връщам се от работа -
липсвааааааш!!!

Щастлива съм.
И благодарна!

Липсата ми е огромна!
Дано е за добро.