Той спи. Аз сготвих за детето. Чиниите - измити. Кафето - готово. Безвремие в тихото и тъмното. Гора. Балкан. Звезди. Размишлявам. И боля... Уж с някого, а всъщност сама. С Луната... Знаеш ли какво е: Да си сред хора, но отвътре празен, пуст, самотен, чужд, различен? Да се смееш през сълзи? Да сънуваш с отворени очи? Да четеш книга, но сякаш си говориш с автора? Да танцуваш до несвяст? Да любиш до премала? Да джапаш в локви под дъжда? ... 18.03.2014