От години около 31-ви декември започвам с едни философски размисли и страсти, ум да ти зайде - връщам лентата назад, мисля, правя обзор и започвам да чертая занапред, какво ми се иска да направя през следващата календарна година, за какво мечтая, какви цели ще си поставя и т.н. В такива периоди пиша като луда в личния си дневник. Абе изобщо яко умуване пада!
Равносметката за 2010 година:
- много по-силна духом се оказах, отколкото си мислех, че съм... този януари ми се случи нещо, което можеше да ме съсипе и разбие на парчета, а всъщност стана причина да разбера и науча много важни и хубави неща...;
- не съм имала депресия, което е супер;
- със съпруга ми поставихме ново начало, въведохме нови правила в брака ни, в резултат на което взаимоотношенията ни видимо се подобриха;
- започнах да детоксвам с вас ;
- направих си блог, в който пиша и споделям;
- чувствам се все повече в кожата си, все повече се самоуважавам и обичам;
- започнах да се занимавам професионално с астрология, което ми донесе огромно лично удовлетворение;
- продължих да помагам на хората, основно по форуми и чатове, и се чувствам ценна и значима;
- връзката със сина ми става все по-здрава и щастлива, все по-приятно ми е в неговата компания;
- махнах се от сферата на медицината окончателно и успях да сключа постоянен трудов договор наскоро в новата ми работа;
- имам готини колеги и нормални шефове ;
- успях много да чета, много да слушам музика, много да мисля, много да бъда насаме със себе си, доставях си чести малки удоволствия;
- запазих важни приятелства, създадох нови такива... сигурно има и още неща, но стига толкова!
Желания, цели и мечти за идващата 2011 година:
- любов, пълноценно общуване и разбирателство в семейството ми;
- здраве на мен и близките ми, да нямам депресивни епизоди;
- да достигна с лекота оптимално за мен тегло и да го поддържам (с детокси, лунна диета, 90-дневна диета, повече движение, спорт, правилно мислене, разумно хранене);
- да продължа да се занимавам с астрология и психология, както и да помагам на хора, които имат нужда от мен;
- да продължим с ремонта вкъщи (нови мебели, щори, спалня, гардероб, секция и т.н.);
- да придобия вътре в себе си положителен образ, касаещ "второто ми дете" (тоест да изтрия страховете си, от депресия, от "провал" през първата година", от "трудно и ревящо бебе", безпаричие и т.н.);
- да вдъхна тази позитивна представа у съпруга си (в противовес на неговото нежелание да имаме второ дете главно поради страх от финансови проблеми);
- да продължа да вървя в посока на по-голяма осъзнатост, будност и духовност (чрез книги, разговори с интелигентни хора, форуми, обучения и др.);
- да продължа да творя и да пиша, да си водя по-стриктно личния дневник;
- да се чувствам добра и красива, да обичам истински, да бъда щастлива и силна.

Винаги е много приятно да прочетеш за толкова хубави, положителни и изпълнени неща! Пожелавам ти още повече за напред. Поздрави!

Благодаря Ви!

каква равносметка можеш да направиш сега?!? Кое от горното вече е реално? Какво все пак ще промениш и няма да изпълниш? Нещо ново изникна ли ти междувременно като идея, ангажимент, преживяване......

Чак сега виждам, че си ми писала тук!
Сядам да отговоря на въпросите ти:
Вече са реални следните неща - здраве на мен и близките ми, разбирателство и хармония у дома, продължаващи занимания с астрология и психология, продължаващо освежаване на апартамента ни, освен това наистина се чувствам силна, добра, красива и все по-осъзната, заради които съм много щастлива и признателна!
Не съм осъществила все още достигането на оптимално тегло, както и придобиването на положителен образ вътре в мен, касаещ второто дете в семейството, пък камо ли да съм го внушила на съпруга ми :(
Като нещо ново, което възникна, е да си намеря нова работа, предвид съкращаването на сегашната ми на половин работен ден, търся активно, предстои да я открия или по-точно тя да открие мен :)
Друго ново нещо е желанието ми да бъда по-малко гневна и по-малко критична към моя Алекс! Всекидневно се боря със заученото си недоволно поведение към него... Кога успешно, кога без успех... Пътят към доброто родителстване хич не е лек!
Ани, много ти благодаря, миличка!
Още повече, че до новата 2012 година остават вече по-малко от 3 месеца. Нямам много време да доосъществяване на копнежите и целите си...

СЪГЛАСНА! Освен че не е лек, е изключително дълъг! И аз още го вървя......

тепърва ще се развихря, задълбочава и дооформя!
С малки деца човек трябва да развие главно едни качества,
с големи деца трябва да се съсредоточи върху съвсем други!
И така... без край... докато смъртта ни раздели с децата ни! (дано не е скоро)