Постинг
12.11.2010 17:03 -
ЛЮБОВ МУ Е ПОТРЕБНА
Автор: vihrogonche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4094 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2010 00:53
Прочетен: 4094 Коментари: 9 Гласове:
10
Последна промяна: 19.11.2010 00:53
посветено на всички малки хора по света
с много обич
и на техните майки
с голямо разбиране
Бебе. Плаче. Страх в голямото легло!
Само е в този странен свят.
Странен, но и страшен, непознат...
Спомени се движат бързо -
за друго място, друго време -
там се чувства безопасно,
но къде е То сега?!
"Боже! Идвай, утеши ме!" ...
В безпомощност голяма
бебето изревава -
усеща, че вече се прощава,
с онази своя мощ,
с онази безусловна обич,
с онзи близък свят... :-(
Кое е туй, което тук ще го окриля?!
Ще намери ли заместник
на Онази топлина и светлина?!
Едва ли :-(
Пусто е сега сърцето,
самотно бие то в телцето...
Но не! - всъщност тук има Нещо!
Нещо меко, топло и уханно,
нещо непознато и все пак тъй познато,
нещо любящо, мило и изящно,
нещо щедро и туптящо...
"Какво си ти?" - шепот в тъмнината.
"Спи, мъниче. Аз съм МАМА.
Тук, до теб съм.
И безкрайно много те обичам!"
Ш-ш-т, детето се унася, даже вече спи -
кротко и блажено, в своя Рай.
"Мамо, аз не спя! Будно съм и осъзнах -
ти ще бъдеш моя ангел на Земята!
Знай, любов ми е потребна;
помни - тук не е като Там.
Толкова имам да ти казвам..."
"О, не! - детето пак проплака!
Какво ли му е пък сега?"
С тревога майчина тя преговаря:
разходка, къпане, храна,
прегръдка нежна, песен и игра,
биберон, вода, чист въздух -
уж всичко е наред, а не е!
Да не би температура или запек?
"Ох, как искам то да е доволно!"
"Спокойно, мамо.
Ти се справяш, даже превъзходно!
Аз обаче нещо не успявам
да вляза в крачка с тук, сега..."
И пак рев безутешен, и безпокойство майчино.
Тя не чува посланието на Духа му,
тя чува само едно: плача му.
И бърза нещата да оправи.
И чуди се и мае що да стори!
Иска й се неговите нужди да отгатва,
та тоз-час да им се отзовава.
А то сякаш не разбира
колко много я стресира;
и през минута-две, най-много пет
пробужда се, измрънква, пъшка, вика
... и така без чет ... :-(
Тя се люшка - изтощена, изцедена -
между щастие безмерно
и ужас в душата стаен,
че нещо нередно се случва,
че на Майка явно детето никак не случи!
Мъчителни дни!
И такива нощи!
Обляна в пот - тя мисли.
Преживява.
Сълзи парят чаршафа.
Това ли е да се окажеш "мама"?!
Да се опитваш всяка минута,
а все да не се получава...
Копнеж в очите й се чете!
По предното битие...
За радост нейна
бебето расте
и хармония все по-голяма
между тях се възцарява!
Усмивки, обич и доверие,
позната ласка и търпение.
Внимание, учене на всяка крачка...
И тъкмо с малкото човече
са изградили свой свят,
хубав и интимен,
идва време за раздяла -
яслата, децата, правилата -
светът навън го чака!
Пълен с изненади,
чуден, шарен и голям,
примамва го,
зове го, търси го...
Мама с трепет го предава
в чуждите ръце
и се надява
че грижа и добро
ще срещне то!
За нея също време е
да продължи напред -
безспорно по-мъдра,
по-знаеща,
но и все нащрек,
все боляща...
Уроци предадени и взети.
Благодарност и признателност.
Майчина любов и гордост.
И горест.
"Мамо, не плачи! Защо пак рониш сълзи?"
"Бебето ми - ДЕТЕ е вече то!
А наесен - и звън училищен ще го повика..."
Майка и Дете
Стрес и Смисъл...
Безвремие и Светлина!
с много обич
и на техните майки
с голямо разбиране
Бебе. Плаче. Страх в голямото легло!
Само е в този странен свят.
Странен, но и страшен, непознат...
Спомени се движат бързо -
за друго място, друго време -
там се чувства безопасно,
но къде е То сега?!
"Боже! Идвай, утеши ме!" ...
В безпомощност голяма
бебето изревава -
усеща, че вече се прощава,
с онази своя мощ,
с онази безусловна обич,
с онзи близък свят... :-(
Кое е туй, което тук ще го окриля?!
Ще намери ли заместник
на Онази топлина и светлина?!
Едва ли :-(
Пусто е сега сърцето,
самотно бие то в телцето...
Но не! - всъщност тук има Нещо!
Нещо меко, топло и уханно,
нещо непознато и все пак тъй познато,
нещо любящо, мило и изящно,
нещо щедро и туптящо...
"Какво си ти?" - шепот в тъмнината.
"Спи, мъниче. Аз съм МАМА.
Тук, до теб съм.
И безкрайно много те обичам!"
Ш-ш-т, детето се унася, даже вече спи -
кротко и блажено, в своя Рай.
"Мамо, аз не спя! Будно съм и осъзнах -
ти ще бъдеш моя ангел на Земята!
Знай, любов ми е потребна;
помни - тук не е като Там.
Толкова имам да ти казвам..."
"О, не! - детето пак проплака!
Какво ли му е пък сега?"
С тревога майчина тя преговаря:
разходка, къпане, храна,
прегръдка нежна, песен и игра,
биберон, вода, чист въздух -
уж всичко е наред, а не е!
Да не би температура или запек?
"Ох, как искам то да е доволно!"
"Спокойно, мамо.
Ти се справяш, даже превъзходно!
Аз обаче нещо не успявам
да вляза в крачка с тук, сега..."
И пак рев безутешен, и безпокойство майчино.
Тя не чува посланието на Духа му,
тя чува само едно: плача му.
И бърза нещата да оправи.
И чуди се и мае що да стори!
Иска й се неговите нужди да отгатва,
та тоз-час да им се отзовава.
А то сякаш не разбира
колко много я стресира;
и през минута-две, най-много пет
пробужда се, измрънква, пъшка, вика
... и така без чет ... :-(
Тя се люшка - изтощена, изцедена -
между щастие безмерно
и ужас в душата стаен,
че нещо нередно се случва,
че на Майка явно детето никак не случи!
Мъчителни дни!
И такива нощи!
Обляна в пот - тя мисли.
Преживява.
Сълзи парят чаршафа.
Това ли е да се окажеш "мама"?!
Да се опитваш всяка минута,
а все да не се получава...
Копнеж в очите й се чете!
По предното битие...
За радост нейна
бебето расте
и хармония все по-голяма
между тях се възцарява!
Усмивки, обич и доверие,
позната ласка и търпение.
Внимание, учене на всяка крачка...
И тъкмо с малкото човече
са изградили свой свят,
хубав и интимен,
идва време за раздяла -
яслата, децата, правилата -
светът навън го чака!
Пълен с изненади,
чуден, шарен и голям,
примамва го,
зове го, търси го...
Мама с трепет го предава
в чуждите ръце
и се надява
че грижа и добро
ще срещне то!
За нея също време е
да продължи напред -
безспорно по-мъдра,
по-знаеща,
но и все нащрек,
все боляща...
Уроци предадени и взети.
Благодарност и признателност.
Майчина любов и гордост.
И горест.
"Мамо, не плачи! Защо пак рониш сълзи?"
"Бебето ми - ДЕТЕ е вече то!
А наесен - и звън училищен ще го повика..."
Майка и Дете
Стрес и Смисъл...
Безвремие и Светлина!
Един беден човек попитал Буда, “Защо съм...
Бориса: Цяла София знае, че Катрин Вачев...
Чудя се........
Бориса: Цяла София знае, че Катрин Вачев...
Чудя се........
МАЙКА И ДЕТЕ...
ЛЮБОВ С ЛЮБОВ :):):)
цитирайЛЮБОВ С ЛЮБОВ :):):)
"....идва време за раздяла -
яслата, децата, правилата -
светът навън го чака!..."
Не, vihrogonche,
не е раздяла! Според мен - връзката между майката и детето е много силна , изградена с любов и всеотдайност, и не може да се превърне в раздяла ! Ще видиш, че ще се задълбочава все повече и повече. Тя просто преминава на по-високо ниво ! Бебчето вече не се нуждае от твоята закрила :))) а от твоето разбиране , подкрепа и напътствие по трънливия път на живота !
Хубав ден ти желая !
цитирайяслата, децата, правилата -
светът навън го чака!..."
Не, vihrogonche,
не е раздяла! Според мен - връзката между майката и детето е много силна , изградена с любов и всеотдайност, и не може да се превърне в раздяла ! Ще видиш, че ще се задълбочава все повече и повече. Тя просто преминава на по-високо ниво ! Бебчето вече не се нуждае от твоята закрила :))) а от твоето разбиране , подкрепа и напътствие по трънливия път на живота !
Хубав ден ти желая !
според мен си е вид раздяла. Но необходима! Животът ни е низ от мигове, както и от многобройни раздели - ако се замислиш, ще видиш, че е така - просто е неизбежно. Между другото, синът ми вече е на 6 години и 3 месеца, наесен наистина ще е първолак, жив и здрав да е!
цитирайЩе се радвам да изкоментираш по точно този мой постинг.
Предварително ти благодаря за отзоваването :-)
цитирайПредварително ти благодаря за отзоваването :-)
5.
анонимен -
Майката
07.01.2011 16:26
07.01.2011 16:26
Прекрасно изказани чувства и мисли!
От както са се родили моите деца ,всяка тяхна крачка по стълбата на израстването изпълва очите ми със сълзи,които преливат и сърцето ми сякаш ще се пръсне!
Сладка болка и мъчителна радост!
Всеки такъв миг си е вид раздяла с малкото, безпомощно човече,но връвта,която ни е свързвала от нашата, обща, първа секунда се преплита и заплита, и става все по-дебело въже!Трябва много да внимаваме,за да не се скъса.Тогава ще настъпи истинската раздяла!
Много е трудно на майката: хем това е нейното бебче,нейното дете и наред с това е съвсем нов,прекрасен и отделен човек,личност, която те извисява или пък те убива!
MStar
цитирайОт както са се родили моите деца ,всяка тяхна крачка по стълбата на израстването изпълва очите ми със сълзи,които преливат и сърцето ми сякаш ще се пръсне!
Сладка болка и мъчителна радост!
Всеки такъв миг си е вид раздяла с малкото, безпомощно човече,но връвта,която ни е свързвала от нашата, обща, първа секунда се преплита и заплита, и става все по-дебело въже!Трябва много да внимаваме,за да не се скъса.Тогава ще настъпи истинската раздяла!
Много е трудно на майката: хем това е нейното бебче,нейното дете и наред с това е съвсем нов,прекрасен и отделен човек,личност, която те извисява или пък те убива!
MStar
Мстар, мерси много за изказаното мнение :)))
цитирайБлизо година след написаното от мен по-горе.
Синът ми е вече първокласник! Много се гордея с него!
Понякога проронвам по някоя сълза, но това е сълза от радост и щастие, а не на тъга и мъка...
цитирайСинът ми е вече първокласник! Много се гордея с него!
Понякога проронвам по някоя сълза, но това е сълза от радост и щастие, а не на тъга и мъка...
Повече от две години от написването на постинга.
Детето ми е второкласник, да ми е жив и здрав!
Прекрасно е да имаш поотраснало голямо момче!!!
цитирайДетето ми е второкласник, да ми е жив и здрав!
Прекрасно е да имаш поотраснало голямо момче!!!
Да ти е живо и здраво детето! А и ти покрай него!... :)
цитирай